„ДАЛЕКО-ДАЛЕКО ЗА ГОРАМИ – ТАЛАС...”
Наталья Павловна Бурова (1918-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НАДАЛЕЧ-НАДАЛЕЧ В ПЛАНИНИТЕ – ТАЛАС
Надалеч-надалеч в планините – Талас
бяга бързо и всичко отнася накрая.
Бях танцьорка, танцувах мечтите си аз
върху покрива глинен блестящ на сарая.
Откъм покрива – не е светът ни голям,
да се спуснеш към него – в туй рискове няма!
В тъмен март, щом на книгите с жар се отдам,
той е пълен с порои и с котешки драми.
Без тоз път – как да стигна до горски покой,
към вкуса на планинския извор да бродя,
към безбрежен простор и към черен пробой
по следите на звяр с неизвестна порода.
Бдят годините – ражда се изворче там,
става тиха рекичка, доскоро вилняла.
Без тоз път как да знам, че светът е голям,
че не можеш да видиш ни край, ни начало.
* Талас – планинска река и град в Киргизия.
Ударения
НАДАЛЕЧ-НАДАЛЕЧ В ПЛАНИНИТЕ – ТАЛАС
Надале́ч-надале́ч в планини́те – Тала́с
бя́га бъ́рзо и вси́чко отна́ся накра́я.
Бя́х танцьо́рка, танцу́вах мечти́те си а́з
върху по́крива гли́нен блестя́шт на сара́я.
Откъм по́крива – не́ е светъ́т ни голя́м,
да се спу́снеш към не́го – в туй ри́скове ня́ма!
В тъ́мен ма́рт, штом на кни́гите с жа́р се отда́м,
той е пъ́лен с поро́и и с ко́тешки дра́ми.
Без тоз пъ́т – как да сти́гна до го́рски поко́й,
към вкуса́ на плани́нския и́звор да бро́дя,
към безбре́жен просто́р и към че́рен пробо́й
по следи́те на звя́р с неизве́стна поро́да.
Бдя́т годи́ните – ра́жда се и́зворче та́м,
ста́ва ти́ха реки́чка, доско́ро вилня́ла.
Без тоз пъ́т как да зна́м, че светъ́т е голя́м,
че не мо́жеш да ви́диш ни кра́й, ни нача́ло.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Наталья Бурова
ДАЛЕКО-ДАЛЕКО ЗА ГОРАМИ – ТАЛАС...
Далеко-далеко за горами – Талас,
Он бежит, по пути всё с собой забирая…
Я была танцовщица и множество раз
Танцевала на глиняной крыше сарая.
С этой крыши смотреть – мир не слишком велик,
И спуститься в него – ни малейшего риска!
В тёмном марте, в часы разговоров и книг,
Он был полон дождя и кошачьего писка.
Не пошла б – не узнала молчания гор,
Не узнала на вкус родниковые воды
Там, где чёрные зевы покинутых нор
И следы от зверей неизвестной породы.
Всё приходит с годами: родится родник,
Успокоится речка, что раньше рычала.
Не пошла б, не узнала, что мир так велик,
Что ему не найти ни конца, ни начала.
---------------
Руската поетеса Наталия Бурова (Наталья Павловна Бурова) е родена през 1918 г. в гр. Аулие-ата (Джамбул). Учи в Литературния институт „Максим Горки”, но не завършва следването си. Работила е като статистик, инспектор по кадрите, чертожник и технически секретар в различни учреждения в Ташкент. Тя е творец със собствен поетичен стил, умее да разказва различно от другите, в поезията й присъства усещането за простора и неспокойния дух на новия чергарски живот. Авторка е на стихосбирките „Семиречье” (1965 г.), „Теплые камни”, „Горький колодец”, „Лицом к свету”, „Год аиста”, „Зеленые шары”, „Тамариск” и „Цена прозрения”. Умира през 1979 г.